tag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.comments2016-01-15T08:35:14.843-08:00PipPiphttp://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comBlogger73125tag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-72116194816847479902016-01-15T08:35:14.843-08:002016-01-15T08:35:14.843-08:00Шали, Благодаря!
И при теб да е фърчащо... фиууууу...Шали, Благодаря!<br />И при теб да е фърчащо... фиууууу!Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-57997748527274152292016-01-13T13:01:20.896-08:002016-01-13T13:01:20.896-08:00Ей, Пип!
В полет да е новата ти година! Прелестно ...Ей, Пип!<br />В полет да е новата ти година! Прелестно творяща! :-)Irina Pidovahttps://www.blogger.com/profile/03670873159959577556noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-33197316906939975652014-11-27T09:47:20.233-08:002014-11-27T09:47:20.233-08:00И двата отговора са верни! :0)))))))И двата отговора са верни! :0)))))))BlueHellohttps://www.blogger.com/profile/18426289097001676410noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-76366919331168971802014-11-27T09:43:53.010-08:002014-11-27T09:43:53.010-08:00С4Н10 С4Н10 Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-914953452357571092014-11-27T09:10:56.439-08:002014-11-27T09:10:56.439-08:00070 :D070 :DPiphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-23801994627636773202014-11-27T09:00:45.630-08:002014-11-27T09:00:45.630-08:00Въведете правилния ключ и моля, докажете, че не ст...Въведете правилния ключ и моля, докажете, че не сте робот! :0)))BlueHellohttps://www.blogger.com/profile/18426289097001676410noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-38103848758746398842014-01-12T14:56:09.897-08:002014-01-12T14:56:09.897-08:00Те са наблизо. И Мълчанието им се чува...
:)
Бла...Те са наблизо. И Мълчанието им се чува...<br /><br />:)<br /><br />Благодаря ти!Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-5309012034419133472014-01-12T05:32:12.697-08:002014-01-12T05:32:12.697-08:00Те и Светулките и Светулковците са си Мълчаливци.Т...Те и Светулките и Светулковците са си Мълчаливци.Тъй отредил Оня,щото ако блещукаш ненапразно,Тишината да ти е орисана,а не бърборивостта...Пък и нали къде има Мрак,не може да няма и светлик.<br />Нещо се позагубиха напоследък Светулките,изпокриха се вдън земя,Нещо ги изплаши,та секнаха искрите им по темните,летни нощи.Видят се поединично,може би странници,изгубени сред пръстите на чернотата,наивници,де помнят миналото си на звезди.То и времето ги пообърка,безвремието ги затри...<br />:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-52736632248425551702013-07-28T11:39:51.383-07:002013-07-28T11:39:51.383-07:00Точно...."..белезите,кръвта от хищните /граб...Точно...."..белезите,кръвта от хищните /грабливи/ пръсти..".Затуй е и там-там Посочливчето.:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-41195062854233586622013-07-28T10:35:24.912-07:002013-07-28T10:35:24.912-07:00Благодаря! :)
Белязани са в пехливански борби. Од...Благодаря! :)<br /><br />Белязани са в пехливански борби. ОдринPiphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-70834645678205576442013-07-28T04:17:21.996-07:002013-07-28T04:17:21.996-07:00http://youtu.be/0XVP7urdNTc
:-)http://youtu.be/0XVP7urdNTc<br />:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-12452699599863978672013-05-05T04:57:32.056-07:002013-05-05T04:57:32.056-07:00:-*
Прелестна!:-* <br />Прелестна!Irina Pidovahttps://www.blogger.com/profile/03670873159959577556noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-80273241479925587092013-05-05T04:56:42.178-07:002013-05-05T04:56:42.178-07:00Много е сладко, Пипс!
:-*
Много е сладко, Пипс!<br />:-*<br />Irina Pidovahttps://www.blogger.com/profile/03670873159959577556noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-33364969126822997402013-03-30T07:26:55.688-07:002013-03-30T07:26:55.688-07:00Ехооо, усмивкиии! Снимах я и днес тази моя светулк...Ехооо, усмивкиии! Снимах я и днес тази моя светулка, сякаш се наплетоха състояния... след малко ще я метна. :)<br /><br />http://www.youtube.com/watch?v=Ross_8ZILM4<br /><br />Благодаря!Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-18117586656807865702013-03-30T06:28:05.137-07:002013-03-30T06:28:05.137-07:00http://youtu.be/VXyNFsAXtkc
...:~)http://youtu.be/VXyNFsAXtkc<br />...:~)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-53668889579334420692013-03-23T09:29:07.833-07:002013-03-23T09:29:07.833-07:00Нищо притежавано се не цени,камо ли да се усети ил...Нищо притежавано се не цени,камо ли да се усети или разбере...Жертвата Му,ненапразна и милостива, остава незабелязана и в това му е Нечовешкото на човешкия Живот...Всуе.<br />:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-69342648578006689142013-03-19T00:02:12.377-07:002013-03-19T00:02:12.377-07:00А понякога забравяме, че сме Живи... дори без едно...А понякога забравяме, че сме Живи... дори без едно наум. :)<br />Благодаря, че си Тук! Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-19135926846320848202013-03-18T17:11:53.068-07:002013-03-18T17:11:53.068-07:00...та,подсетих се за куклата на Лора.Може и да не ......та,подсетих се за куклата на Лора.Може и да не е случайно,почти съм забравил оня къс разказ,който разбуни кошера с оси и ми навлече на главата цялата Пустота на бездиханния мир с дъх на човеческо копие.Или пък е от туй,че тези людски творения с лазурни очи и силиконови сълзи някакси не пасват ни на Миролюбието ни,ни на Войнствеността ни,А тез-последните,са ми чепче в петата от време оно.Та приказката беше за Бебока на Лора или за онова,което годините бяха оставили от него.Летата не прощават,нявга Момичето беше със синкави устни и бледо пергаментова кожица,очетата и мътнееха,а Сърчицето и прихлопваше неравноделно в очакване Друго да го замести - в името на Живота.Виж,Него-Животът го цаня жестоко,единствен е,без намек за Прошка и повторение,безсребренник някакъв и отреден за даряване не Всекиму...Та Куклата на Лора беше неин антипод-устни като нар и пухкаво-розовка кожа като на бебе.Седеше си кротко отдясно в болничната стая и таеше скрита кукленска надежда някое туптящо Сърце да се покаже на вратата и да се гушне в скута на Момичето.Уви,Нещата човешки бягат от Чудото,както мракът препуска пред утринния светлик,а с дните всяко ожидание става Пътник...В един летен ден-никаквец,Куклата чу шепот зад стъкления параван и с душата на Детето,която пърхаше като Осица из стаята,прихвана най-очакваните и съкровени думички...Открили са ново Сърце за Лора!Тръпка и камбанен звън отекнаха под миглите и,но нямаше ни ръце,ни думи,за да извика и събуди спящото Момиче.Една жена напусна стаята,плахо прибяга по коридора,спря пред рецепцията и подаде с треперещи ръце малък,син плик.<br />-Отворете го,моля,след час и го предайте на доктор Краубе.За дъщеря ми е... <br />Жената беше спокойна,с онова едва доловимо безкрайно Смирение,което се не вижда и кое не всяко сърце ще усети.Излезе от болницата,отвори предната врата на сивото Пежо и потегли на ряз.След минути,до завоя на около двеста метра,колата изохка,потегли като полудяла към бетонната стена,извъртя се под ъгъл и отнесе странично най-жестокия шамар,който стоманените и плещи могат да издържат...<br />Години по-късно,в една есенна вечер-ах,как не долюбвам есента,на една самотна пейка в Морската градина,зърнах невярващо Куклата.Беше повехнала като сезона,с изпито от страсти и чакане пребеляло лице,с устни като повехнала роза.До нея кротинко притихваше Момиче,загледано в новите звезди до хоризонта,с прозирен поглед и алени устни.Любовта,онази предана и предаваща човешка Любов,беше свила гнездо в притворените и пръсти,сграбчили унесено единствената Жертва,която струва цяла Вселена и която нарекли Живот...Та,Думата ми беше за Куклата на Лора.....Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-554407376680558962013-02-25T04:22:41.852-08:002013-02-25T04:22:41.852-08:00:)
БлагоДаря!:)<br /><br />БлагоДаря!Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-34770368690366679962013-02-25T04:21:42.328-08:002013-02-25T04:21:42.328-08:00А сега не ми се събужда съвсем... толкова е хубаво...А сега не ми се събужда съвсем... толкова е хубаво!<br />Благодаря ти много, много... много!<br /><br />(::)Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-35549335908918899882013-02-24T17:19:26.056-08:002013-02-24T17:19:26.056-08:00Ще ми се да не сънувам,но пусто,откак се помня- вс...Ще ми се да не сънувам,но пусто,откак се помня- все Метличините бърборят под клепачите и гнездят на рояци под миглите им.То поне едно-единствено Сънче да беше се загубило в чернобялата гора,а то не би.Връхлитат в пепеляво-цветно, като разбита о хиляди парчета кохорта,неканени,хихикащи един през друг,драпащи се за всяко кътче на уморената мисъл и подпъхнали някакъв отколе харизан спомен в джобите си.Борят се за всяка педя,дирят си свободно местенце-зер почешат гръбчета на чисто и неопетнено парченце,човъркат с изпочупени от хойкане ноктенца,а-ха да изровят някое скрито имане,чешат си езиците в цвят и с онази звучна реч,коя са запомнили от докерите по оживени пристанища.Лудуват без посока,додето грохнат от страсти и Мисълта,като пресечено мляко,престане да тори щенията и съблазните им...<br />По първи петли остават само Метличините,бледосини към изтъркано сиво,пресъхнали като пустинно ждрело,слепи за мрака и невидими за светлината.<br />Галилеецът нямал Метличини-рекох си при първия досег с безсънния мир - Цветовете му носили полъха на кована мед...Грабнах си в шепата Синьото и го турих на перваза,за да огрее света.<br />:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-6356450451593757542013-02-24T16:52:00.397-08:002013-02-24T16:52:00.397-08:00Понякога и Той тъгува,но не,не като Творенията си....Понякога и Той тъгува,но не,не като Творенията си...Сълзата му идва с утринната Нега и си отива с карамеления мрак на нощта.Извира от първата невинна капка кръв,напътувана с пръстите Му по вечните редове на Живота и се запилява по краищата на избелелия Му от съдби тефтер...Щастлив е,но не,не с нашето щастие на обладана и отвоювана мъдрост,че тя-нашата- е изстрадана или никога Недокосвана.И писмото Му го не лови човешко Уроки,защото дланите Му не познават молив,а Паметта Му рисува по откъснатите ъгълчета на Пътя ни...И така е сторил,щото да го не разбираме докле си отидем от повехтелите Му страници или ако го засучем отрано през Бибата,да го не опущаме и Отвъд...<br />:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-28640319826661649542013-02-17T01:06:56.381-08:002013-02-17T01:06:56.381-08:00...
Благодаря ти! :)...<br /><br />Благодаря ти! :)Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-56763166210186857242013-02-16T15:44:30.786-08:002013-02-16T15:44:30.786-08:00...заобикаляше всякога тази дума,още от първите си......заобикаляше всякога тази дума,още от първите си несигурни стъпки и избърборени нечетливо слова.Не че се боеше от нея,но тръпка незнайна пролазяше по дланите му,та си ги забираше в юмручета.По-отсетне долови,че едва ли има друга думичка в човешкия всемир,която да е по-обтекаема,по-изтерзана от Мисъл и Боязън от Тази.Имаше милиарди значения или поне по няколко за всякое человеческо сърце,но си оставаше само едно извинение на Адама или откровение на Каина.Ту захващаше винтовка през рамо в името на нечия справедливост,ту отнемаше Живот с увереността на Слепеца,ту подаряваше Мечти и Страсти,ту бръщолевеше с измамни и красиви словеса,а понякога и политаше,падаше,отнасяше се към небето или слизаше в тътена на ада,беше като онази човешка наука,белязана с клеймото на философия,която пърхаше в душата с едничката цел да тури Егото редом с Него...Но веднъж,в един затънтен край на планината,когато беше затрил всякоя Надежда да види свойто дребно и завещано зрънце,недамгосано от никой като Свобода,в чужди очи....Тя му подложи палавото си краче.Случи се внезапно, до една дребна старица по пътя към Лъки,която продаваше сладко от боровинки с внучето си,прегърнало я с две ръчици през лявото коляно.Не,не бяха очите му,нито ръцете И,не бяха нито Тъгата,нито Смирението,които го заставиха да спре.Беше Онова,що напусто диреше с годините в прокажения човешки свят,същото,което нямаше гръмко име,нямаше криле на птица и не бе творение човешко...<br />:-)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-580597146594437991.post-65990132638365369492013-02-10T01:21:22.381-08:002013-02-10T01:21:22.381-08:00MOliver, кръгчета. :)MOliver, кръгчета. :)Piphttps://www.blogger.com/profile/15478763014962690423noreply@blogger.com