неделя, 23 декември 2012 г.



2 коментара:

  1. ...казват,че огънчето на човешкия Страх отпървом лумнало в последните часове на декември.Сигурно ще да е било в някоя от онези пусти и беловласи вечерни,когато мрачнотата те пробужда от сипаничавия ти сън и те кара да изправиш нозе в темното.Колкото и да се взираш нанейде,отникъде нищо не блещука,само ветрец прокужда душата ти,а косъмчетата и настръхват от нечии невидими пръсти.И първият ти спомен те спохожда с пъстроцветните крачета на отколешния детски Буратино,от онези - с крачета на конци,избиран от обичани очи,купен от ласкави ръце и пъхнат под първата ти бебешка възглавка,която все още грее в стария скрин...Та и тази странна история,в която има малко Ангели и много Покровители,забравени тайнства и черни,човешки поверия,надежди за утре и ненадейни падения,отпочнала в такава нощ,ветровита и злодекемврийска...
    :-)

    ОтговорИзтриване
  2. БлагоДаря, че си тук...

    Топло е. :)

    ОтговорИзтриване