...понякога се случва тъй,щото насред път,да ти се изпречи някой неден завой и тръпно чувство да те сполети иззад ъгъла му.Натрапчиво усещане за нечие присъствие те бодва под сърцето и нозете ти отмаляват.Запираш се,затваряш пустите му очи,та да те не излъжат,а Уловилото ти-странниче тънинко прихваща гънките на най-избелялата възможна дрипа.Грохотнонебесна била някога-ще да си речеш,но не ще я побутнеш от страх да не вземе и ти опетлае посоката.Леко открехваш очета,бумваш ги в подножието на прасците си,а тя -там,като остен,препречил мерака ти за хойкане,шъпнеща нещо давно и неразбираемо.Странни са човешките дрипи,знаят толкова истини за нас,колкото ние владеем лъжите,нежелани толкова,колкото по ни е по природата лъскавия сатен на доволството,сянка на нечий възход и дрямка в нечие падение,сиреч Наша рожба и пастрок на облечените ни в обреченост дни. Ъгълът проблесва и те повръща в реалния свят,сещаш се,че Нещо те чака зад забоя,че за Някъде бързаш,ако и да не знаеш за Къде.Привеждащ прискърцващи плещи и пребледняла погнуса докосва дрипата с прежна история.Лека е,овехтяла през времето.Кутрето я рушка встрани и в следния миг едно бледо и бакърено Копче се отчеква от снагата и,превърта кончето си и спира самотно пред мрачните ти от прашоляк нозе.Зяпва те усмихнато и чини ти се,че Намигване се провира през пътечките в овала му...Но туй не са неща,кои човек ще отбере. :-)
...понякога се случва тъй,щото насред път,да ти се изпречи някой неден завой и тръпно чувство да те сполети иззад ъгъла му.Натрапчиво усещане за нечие присъствие те бодва под сърцето и нозете ти отмаляват.Запираш се,затваряш пустите му очи,та да те не излъжат,а Уловилото ти-странниче тънинко прихваща гънките на най-избелялата възможна дрипа.Грохотнонебесна била някога-ще да си речеш,но не ще я побутнеш от страх да не вземе и ти опетлае посоката.Леко открехваш очета,бумваш ги в подножието на прасците си,а тя -там,като остен,препречил мерака ти за хойкане,шъпнеща нещо давно и неразбираемо.Странни са човешките дрипи,знаят толкова истини за нас,колкото ние владеем лъжите,нежелани толкова,колкото по ни е по природата лъскавия сатен на доволството,сянка на нечий възход и дрямка в нечие падение,сиреч Наша рожба и пастрок на облечените ни в обреченост дни.
ОтговорИзтриванеЪгълът проблесва и те повръща в реалния свят,сещаш се,че Нещо те чака зад забоя,че за Някъде бързаш,ако и да не знаеш за Къде.Привеждащ прискърцващи плещи и пребледняла погнуса докосва дрипата с прежна история.Лека е,овехтяла през времето.Кутрето я рушка встрани и в следния миг едно бледо и бакърено Копче се отчеква от снагата и,превърта кончето си и спира самотно пред мрачните ти от прашоляк нозе.Зяпва те усмихнато и чини ти се,че Намигване се провира през пътечките в овала му...Но туй не са неща,кои човек ще отбере.
:-)
и Копче. (::)
ОтговорИзтриванеКолко е хубаво, че си наблизо...
Усмихвам ти се.