неделя, 24 февруари 2013 г.

Сънувах метличините си. Оплетох се в миглите им.


2 коментара:

  1. Ще ми се да не сънувам,но пусто,откак се помня- все Метличините бърборят под клепачите и гнездят на рояци под миглите им.То поне едно-единствено Сънче да беше се загубило в чернобялата гора,а то не би.Връхлитат в пепеляво-цветно, като разбита о хиляди парчета кохорта,неканени,хихикащи един през друг,драпащи се за всяко кътче на уморената мисъл и подпъхнали някакъв отколе харизан спомен в джобите си.Борят се за всяка педя,дирят си свободно местенце-зер почешат гръбчета на чисто и неопетнено парченце,човъркат с изпочупени от хойкане ноктенца,а-ха да изровят някое скрито имане,чешат си езиците в цвят и с онази звучна реч,коя са запомнили от докерите по оживени пристанища.Лудуват без посока,додето грохнат от страсти и Мисълта,като пресечено мляко,престане да тори щенията и съблазните им...
    По първи петли остават само Метличините,бледосини към изтъркано сиво,пресъхнали като пустинно ждрело,слепи за мрака и невидими за светлината.
    Галилеецът нямал Метличини-рекох си при първия досег с безсънния мир - Цветовете му носили полъха на кована мед...Грабнах си в шепата Синьото и го турих на перваза,за да огрее света.
    :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А сега не ми се събужда съвсем... толкова е хубаво!
      Благодаря ти много, много... много!

      (::)

      Изтриване